На 11.10.2024г. учениците от прогимназиален етап и техните класни ръководители проведоха традиционната есенна екскурзия по маршрут: гр. Дупница- Ресилово, Горица.
По пътя за гр. Дупница екскурзоводите Ваня и Соня увлекателно разказваха, обясняваха за природните забележителности, покрай които минавахме. Чухме легендата за планините Витоша и Люлин, а учениците отговаряха на въпроси, свързани с географията- за планини, реки, върхове, езера... Познанията ни бяха обогатени с нова-
интересна и полезна информация.
Посетихме Ресиловския манастир „Покров Богородичен”, който е сгушен в полите на Рила планина, над с. Ресилово, близо до Дупница и Сапарева баня. Това е постоянно действаща женска обител. Мястото е невероятно красиво, зареждащо и магнетично. Цари спокойствие и тишина, всичко е добре поддържано и подредено- наслада за сетивата са красивите цветя, храсти, дървета, чистотата и реда...В църквата към манастира се съхраняват ценни икони, донесени от Зографския манастир, както и частици от мощите на няколко светци. Стенописите и иконостаса са подновени. Впечатлява един от надписите на Св. Паисий Светогорец: „ Бог не иска нищо друго, освен чистотата на сърцето, смирение и любов. Това е всичко, от което се нуждаем.”
Разходката ни продължи по еко пътека до един от седемте Овчаренски водопади – Горица( в северното подножие на Рила). Водопадът е образуван по течението на р. Горица, като височината му е цели 39 м. Името на водопада и на реката идва от легенда, свързана с османското робство- красивата девойка Горица, която щастливо живеела със своя избраник Йовица, за да не попадне в плен на турския бей, който я бил харесал, се хвърлила от високата скала в реката. Изкачването беше стръмничко, но си заслужаваше - покрай нас, вдясно, се извисяваха величествени дървета, а вляво-надолу, се виеше реката. След преминавене по дървено мостче, още малко по-нагоре, се озовахме пред живописна гледка – буйна падаща вода, свежа красива зеленина, величествени скали... „Запечатахме” тази красота в снимки !
След кратък престой в гр. Дупница потеглихме обратно към Ботевград- доволни и удовлетворени. Попътувахме, походихме, видяхме и научихме нови неща.